ИКОНОМИЧЕСКАТА ВОЙНА В 21-ВИ ВЕК: ОТ ДЪРЖАВНО КОНТРОЛИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ КЪМ СОЦИАЛНОТО РАЗЕДИНЕНИЕ КАТО ХИБРИДНО ОРЪЖИЕ

Абстракт

Настоящото изследване изхожда от хипотезата, че съвременните западни социално-политически движения – включително радикалните интерпретации на неолиберализма, ЛГБТ правата и екологичния преход – не представляват продукт на пряка руска намеса. Вместо това, те функционират като функционално продължение и естествена еволюция на стратегическата доктрина за "държавно контролирана престъпна дейност", разработена от СССР по време на Студената война.
Основната цел на настоящото изследване е да демонстрира стратегическата приемственост в методите на икономическа и хибридна война, водена от Русия (като наследник на СССР), чрез сравнителен анализ на:
• Историческият инструментариум, фокусиран върху държавно контролирания наркотрафик по време на Студената война, разглеждан не просто като престъпна дейност, а като целенасочена стратегия за деморализация на противника чрез подкопаване на общественото здраве и трудова етика, създаване на паралелни икономики за финансиране на подривни дейности и корупция и компрометиране на обществени и държавни институции;
• Съвременният инструментариум, фокусиран върху усилването на социални разриви в 21-ви век, където поляризиращи теми като радикалният зелен преход, идентичността и неолибералният глобализъм се използват като оръжие за постигане на същите стратегически цели - социално разединение с разпадане на социалния капитал и обществения консенсус; политическа парализа посредством блокиране на вземането на ефективни решения чрез извеждане на публичния дебат в безплодни, емоционално наситени конфликти; икономическо отслабване, резултат от насочване на публични ресурси и обществена енергия към вътрешни конфликти, за сметка на икономическа конкурентоспособност и геополитическо влияние; легитимизиране на авторитаризма като "стабилна" и "традиционна" алтернатива на "хаотичния" и "разложения" Запад.
Допълнителни цели на изследването са да се идентифицират оперативните паралели между двата подхода: използването на посредници (тогава – престъпни групировки, сега – маргинални активисти и екстремни политически групи), ролята на разузнаването и пропагандата; да се обясни еволюцията на тактиките в отговор на променящите се технологии и политически реалности; да се аргументира, че разглеждането на тези съвременни феномени само като вътрешни западни проблеми е недостатъчно, и че те трябва да бъдат анализирани и в контекста на канали за целенасочени външни хибридни атаки.
Постигането на тази цел ще позволи по-добро разбиране на природата на съвременните заплахи за националната сигурност, които вече не идват само от конвенционални армии, а от системното отслабване на устойчивостта на обществото отвътре – резултат както от действието на вътрешни политики, така и на тяхното умели външно използване.
За постигане на поставените цели изследването използва два основни научни метода – исторически анализ и сравнителен метод.
Посредством историческия анализ са изследвани литературните източници:
• Първични: Документални публикации на разузнавателни служби като разсекретени документи, мемоари на ключови фигури, официални решения на съветски органи.
• Вторични източници: Академични трудове по история на Студената война, специализирани изследвания за съветските хибридни операции, както и исторически анализи на Опиумните войни като прецедент за икономическа война.
Целите на историческия анализ са да се реконструира стратегическата мисъл на СССР, като се идентифицират целите, механизмите и очакваните ефекти от операцията с наркотици; да се установи институционалната рамка – кои служби са участвали, как са се обучавали кадрите и как се е осъществявало управлението; да се идентифицират пряко заявените цели от съветските стратези, които ще служат като основа за сравнение.
За сравнителния метод обект на сравнение са двата феномена – съветската нарко-стратегия в миналото и руската експлоатация на социални разриви в настоящето. Основните категории за сравнение са стратегическите цели, оперативни принципи, тактически средства и целеви ефекти.
Чрез прилагането на тези методи, изследването прави демонстрация на приемственост с промяна в адаптацията на средствата към новата епоха, формулиран е обобщен модел на руската (съветска) стратегия за непряко отслабване на геополитически противник, който може да се прилага за анализ на бъдещо взаимодействие. сходствата, идентифицирани чрез сравнителния метод, послужат като доказателствена основа за подкрепа на основната теза, че съвременните явления могат да се разглеждат като функционален аналог на историческите методи на икономическа и хибридна война.
Тази методология позволява системно и обективно да се проследи еволюцията на един тип заплаха, преминавайки от конкретни исторически събития към анализ на съвременни, по-трудни за улавяне процеси.
Основният извод е, че ако съвременните хибридни атаки са еволюция на историческата стратегия за отслабване на противника, то и отговорът трябва да бъде еднакво дълбок и системен. Той не се трябва да води до целенасочено възстановяване на здравето на самото общество.