ПРОСТРАНСТВОТО КАТО ДЕЙСТВАЩО ЛИЦЕ: СЦЕНОГРАФСКИ И ВИЗУАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕЖИСЬОРСКИЯ АНАЛИЗ НА „ПРЕВРАЩЕНИЕТО“ ОТ ФРАНЦ КАФКА В МОНОГРАФИЯТА НА ЛИЗА БОЕВА

Абстракт

Статията изследва сценографските и визуалните измерения на режисьорския метод, изложен в монографията на Лиза Боева „Франц Кафка, Превращението. Режисьорски анализ“ (2024). Анализирани са пространствената организация на дома на семейство Замза, драматургичните функции на предметите, визуалното значение на отсъствието и проблемът за непоказания облик на Грегор. Обосновава се тезата, че режисьорският прочит на Боева превръща интериора от неутрална среда в активен инструмент на повествованието и предлага продуктивни ориентири за киното, сценографията и дигиталната визуализация.