СТОЙНОСТТА И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИМПРОВИЗАЦИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ТАНЦОВА ХОРЕОГРАФИЯ

Абстракт

Като ядро на създаването на танцово изкуство, моделът на обучение на танцови хореографи отдавна търси баланс между „техническо обучение“ и „вдъхновение“. Традиционното обучение по хореография често се фокусира върху натрупването на двигателни умения и обучението на структурни методи, като до известна степен пренебрегва дълбокото стимулиране на вътрешната субективност и оригиналност на твореца. Импровизацията, като метод за незабавно артистично творчество, използващ тялото като среда при специфични правила, все повече се превръща в незаменима ключова връзка в обучението по модерна и съвременна танцова хореография. Тази статия има за цел да изследва многобройните ценности на импровизацията в обучението по танцова хореография, включително стимулиране на произхода на движението, култивиране на субективното съзнание на хореографа, разширяване на творческото мислене и като специфичен хореографски метод. Допълнително се разглеждат специфичните ѝ пътища на приложение в преподавателската практика, като се стреми да демонстрира, че импровизацията е важен мост, свързващ техниката, мисленето и произведенията, култивирайки иновативни хореографи с независими артистични личности.