КОНСТИТУЦИОННА ЗАКРИЛА И ТЕРИТОРИАЛНИ ДЕФОРМАЦИИ: ДЕФИЦИТИ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НАПЕРИУРБАНИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Абстракт

Настоящата статия изследва институционалните и нормативни дефицити, възпрепятстващи превенцията на периурбанизацията около големите икономически центрове в България. Анализът разкрива съществуването на дълбок парадокс между конституционния статус за закрила на земеделската земя като национално богатство и реалната практика, водеща до значителни териториални деформации. Авторът аргументира тезата, че действащата нормативна уредба, заложена в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), не функционира като превантивен инструмент за устойчиво пространствено планиране, а като административно-фискален регистратор на стихийни инвестиционни инициативи. Изследването доказва, че липсата на синхрон между стратегическите документи и порочната практика на „спот зонирането“ води до необратима загуба на поземлен ресурс и инфраструктурни дисбаланси. Предлага се концептуална промяна в законодателството, която да изведе администрацията от ролята на пасивен регистратор и да възстанови функциите ѝ на проактивен регулатор на процесите по устройствено планиране, гарантиращ устойчиво развитие на средата.