РОЛЯТА НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИТЕ НОРМИ В ДЕЙНОСТТА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СЛУЖБА: СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА

Абстракт

Статията е посветена на изследването на ролята на съдебната практика при формирането на административноправните норми в дейността на органите по принудително изпълнение. Въз основа на сравнителен анализ на правните системи на Украйна и България се обосновава, че въпреки липсата на формално признаване на съдебната практика като източник на правото в континенталната правна традиция, тя фактически изпълнява нормотворческа функция. Особено внимание е отделено на анализа на съдебни решения, които определят границите на дискреционните правомощия на държавните и частните съдебни изпълнители, както и формират стандарти за пропорционалност, обоснованост и ефективност на изпълнителните действия. Доказва се, че в Украйна съдебната практика играе по-динамична роля, като постепенно се доближава до прецедентния модел, докато в България тя осигурява стабилност и уеднаквяване на правоприлагането в условията на интеграция в правото на Европейския съюз. Установено е, че именно чрез съдебната практика се реализира балансът между публичния интерес на държавата и правата на участниците в изпълнителното производство. Направен е извод за нарастващото значение на съдебния контрол като ключов инструмент за развитие на административното право.