ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ И ГЕОЕНЕРГИЙНИ ТРАНСФОРМАЦИИ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ПРОЕКТА „FOUR SEAS INITIATIVE“: АНАЛИЗ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ ЗА ПРОЕКТА „FOUR SEAS INITIATIVE“ (2026 Г.) И ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА ЕВРОПА

Abstract

Настоящата статия изследва ролята на специализираните информационноаналитични центрове (think-tanks) при конструирането на съвременната геополитическа и енергийна архитектура. Чрез интердисциплинарен подход, обединяващ геополитическия анализ с методологията на информационните науки, изследването деконструира процесите на вземане на решения около проекта „Four Seas Initiative“ (2026 г.). Статията разглежда как суровите данни за енергийната сигурност в условията на криза (затварянето на Ормузкия проток) се трансформират в легитимни управленски доктрини чрез когнитивна интеграция на знанието. Анализиран е сблъсъкът между информационните модели на New Lines Institute (САЩ), Washington Institute и регионалните центрове ORSAM и STRASAM (Турция) при дефинирането и насочването на процесите в Близкия Изток. 
На основата на концептуалната рамка „Four Seas Initiative“, детайлизирана от New Lines Institute for Strategy and Policy, се изследва сблъсъкът на стратегически интереси между глобалните актьори и регионалните сили в Черноморския и Близкоизточния басейн. Извършен е критичен одит на американската „Доктрина на опорната точка“ (The Fulcrum Doctrine) на американските институционални и неправителствени среди и регионалния реализъм на водещите турски изследователски центрове (ORSAM и STRASAM). Специално внимание е отделено на преките отражения  на проекта Република България, очертани чрез свързаността с Инициативата „Три морета“, Вертикалния газов коридор и усложняващото се геоенергийно уравнение с турския държавен оператор БОТАШ.