СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРИЕМА НА “ОЗЕМПИК” В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА
Ключови думи :
семаглутид, Оземпик, GLP-1 рецепторни агонисти, стигма на теглото, образ на тялото, хранителни разстройства, психично здраве, клинична практикаАбстракт
Агонистите на GLP-1 рецепторите, и най-вече семаглутид (Оземпик), се наложиха като ефективно лечение на захарен диабет тип 2 и затлъстяване. Разпространението им далеч надхвърля строгите медицински показания: значителна част от употребата е мотивирана от желание за по-добър външен вид и често протича без лекарски контрол. Целта на обзора е да представи на клиницистите социалнопсихологичните последици от приема на тези препарати въз основа на рецензирани публикации, индексирани в PubMed.
Препаратите действат и върху мозъчните системи за възнаграждение, поради което променят не само апетита, но и удоволствието от храната, нейната социална роля и вероятно мотивацията за употреба на алкохол. Експериментални изследвания показват, че отслабването с медикамент поражда собствена форма на стигма, основана на убеждението, че пациентът е избрал „пряк път“. Употребата и злоупотребата с GLP-1 агонисти са значително по-чести при хора с хранителни разстройства. Контролираните проучвания не потвърждават причинна връзка с депресия и суицидни мисли, но сигналите от фармакологичната бдителност изискват внимание. Обсъдени са възвръщането на теглото след спиране, естетическият натиск и редките зрителни усложнения, както и собствен клиничен случай. Предложени са практически изводи за клиничната практика.
Литература (библиография)
Файлове за сваляне
Публикуван
Лиценз
Авторски права (c) 2026 E-Journal VFU

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.