ДЕКОМПРЕСИЯ, ПАСИВНИ ШАРНИРИ И АДАПТИРАНО РАВНОВЕСИЕ НА ЗИДАНИ АРКИ

Абстракт

Зиданите арки са едни от най-разпространените конструктивни системи в историческото строително наследство, чието механично поведение се определя от взаимодействието между геометрията, свойствата на зидарията и преразпределението на вътрешните усилия. В статията е предложена хипотеза за механичното поведение на зиданите арки, основана на последователното развитие на декомпресия, формиране на пасивни шарнири и достигане на ново равновесно състояние. Приема се, че образуването на три пасивни шарнира превръща арката в адаптирана тришарнирна система, способна да поеме измененото натоварване, докато появата на четвърти шарнир е следствие от локални нарушения, като неравномерни слягания, локални повреди или извънредни въздействия. Предложеният механичен модел е илюстриран аналитично и е проверен чрез анализ на реални исторически зидани мостове с документирани пукнатини и зони на декомпресия. Получените резултати показват, че локалните повреди не са непременно признак за непосредствена загуба на носимоспособност, а често представляват естествен етап от преразпределението на усилията и адаптацията на конструкцията към променените условия на работа. Разработеният подход предлага физически обоснована основа за интерпретиране на повредите, оценка на техническото състояние и избор на подходящи мерки за укрепване и опазване на исторически зидани конструкции.