ПСИХОЛОГИЯ НА НЕСИГУРНОСТТА: НЕПОНОСИМОСТТА КЪМ НЕИЗВЕСТНОТО КАТО МЕХАНИЗЪМ НА ТРЕВОЖНОСТ, СВРЪХКОНТРОЛ И ПСИХИЧНО СТРАДАНИЕ
DOI :
https://doi.org/10.53606/evfu.25.853-865Ключови думи :
несигурност, непоносимост към несигурността, тревожност, свръхконтрол, психично страдание, психологическа уязвимост, потребност от сигурностАбстракт
Настоящата статия разглежда несигурността като значим психологически фактор, участващ във формирането и поддържането на тревожност, свръхконтролиращо поведение и психично страдание. Основната теза е, че неизвестното не поражда тревожност само поради липса на информация, а защото при определени личностови и когнитивни нагласи се преживява като заплаха за вътрешната стабилност, предсказуемостта и усещането за контрол. В този контекст непоносимостта към несигурността се разглежда като централен психологически механизъм, чрез който неопределеността се превръща в източник на устойчиво напрежение, тревожно очакване и поведенчески опити за редуциране на риска.
Статията има теоретико-аналитичен характер и интегрира когнитивни, метакогнитивни и личностови перспективи към проблема за несигурността. Анализира се връзката между потребността от сигурност, стремежа към контрол и хроничното психично напрежение. Предлага се концептуална рамка, според която свръхконтролът не е израз на реална психологическа стабилност, а често функционира като компенсаторен отговор на затрудненото понасяне на неопределеността. Научният принос на статията се състои в поставянето на несигурността в центъра на анализа на тревожната уязвимост и в очертаването на нейното значение като трансдиагностичен механизъм в съвременното психологично функциониране.
Литература (библиография)
Файлове за сваляне
Публикуван
Лиценз
Авторски права (c) 2026 E-Journal VFU

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.