ОТ НОРМАТИВНА РИГИДНОСТ КЪМ ГЪВКАВО УПРАВЛЕНИЕ – МОДЕЛИ ЗА ВИСОКОТО СТРОИТЕЛСТВО В СОФИЯ
Ключови думи :
високо строителство, устройствено планиране, архитектураАбстракт
Настоящата статия изследва дефицитите в нормативната уредба на високото строителство в София. Анализът разкрива съществуването на парадокс между прекомерната нормативна ригидност и нормативния автоматизъм, заложени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и Общия устройствен план на Столична община (ОУПСО). Тези фактори възпрепятстват архитектурното качество и водят до незадоволителни градоустройствени резултати. Авторът аргументира преход към гъвкав регулаторен модел, основан на „Принципа на диференцираната интензивност“. Предлага се механизъм, базиран на обективни кумулативни критерии (локация, мащаб, комплексност) и процедура за „Сравнителен градоустройствен анализ“. Моделът цели баланс между инвестиционната инициатива и доказаните „приноси към градската среда“, предлагайки устойчива основа за бъдеща законодателна реформа, която да превърне администрацията от регистратор в активен регулатор на градското качество.
Литература (библиография)
Файлове за сваляне
Публикуван
Лиценз
Авторски права (c) 2026 E-Journal VFU

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.