ИМПЛЕМЕНТИРАНЕТО НА ГЛОБАЛНИЯ МИНИМАЛЕН ДАНЪК В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Абстракт

Глобализацията  и  цифровизацията  на  икономиката  са  огромно предизвикателство  при  облагането  на  финансовите  резултати  на  многонационалните компании.  Голяма  част  от  тях  използват  алтернативни  начини  за  намаляване  на данъчната  основа  в  своите  юрисдикции  и  прехвърлят  своите  печалби  в  данъчни юрисдикции без или с ниски данъчни ставки. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от края на 20 век търси варианти, за да намали негативните ефекти от тези действия върху приходите от  корпоративно  облагане  и  изготвя  Споразумението  „Данъчни  предизвикателства, произтичащи  от  цифровизацията  на  икономиката – Типови  глобални  правила  срещу свиване на данъчната основа“, одобрено на 14декември 2021 г. от Приобщаващата рамка на  ОИСР/Г-20.  Документът  е  приет  от  139  юрисдикции  по  целия  свят.  Страните  от Европейския съюз се ангажират с бързото му прилагане посредством правото на Съюза, като определят краен срок за приемане и въвеждане на глобална данъчна реформа до 31 декември 2023 г.Целта на тази мащабна данъчна реформа е да се ограничи конкуренцията между ставките  на  корпоративния  данък  чрез  установяването  на  минимално  равнище  на данъчно облагане в световен мащаб. Създадена е рамка за глобално минимално облагане посредством две взаимосвързани правила, заедно наричани също „правилата GloBE”, чрез които следва да се събира допълнителен данък, винаги когато ефективната данъчна ставка на едно многонационално предприятие в дадена юрисдикция е под 15%.България,  като  член  на  Европейския  съюз  (ЕС),  транспонира  в  националното данъчно законодателство Директива (ЕС) 2022/ 2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране   на   глобално   минимално   равнище   на   данъчно   облагане   на многонационалните групипредприятия и големите национални  групи в Съюза и във връзка с това приема съответните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 1 януари 2024 г. За разлика от останалите европейски страни, българските  законодатели  възприеха  правилата  за  определяне  на  националния допълнителен  данък  без  да  се  възползват  изцяло  от  изключенията  за  съществена стопанска  дейност  в  пълнота  и  доходи  de  minimis,  предвидени  в  Директивата.  Тези въпроси са обект на разглеждане в настоящата статия