ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗЕЛЕНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ – ПРИНОСИ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА СИСТЕМНИЯ ПОДХОД И НА КЛАСИЧЕСКИЯ СТРАТЕГИЧЕСКИ МЕНИДЖМЪНТ

Абстракт

Статията разглежда теоретичните основи на управлението на зелената трансформация на корпоративно ниво. Целта е да се установи в каква степен системният подход и основополагащите концепции на стратегическия мениджмънт осигуряват достатъчна концептуална рамка за анализ на този процес. Изследването е теоретично и се основава на критичен преглед на научната литература, сравнителен анализ и теоретичен синтез на идеите на von Bertalanffy, Kast и Rosenzweig, Вернадски, Chandler, Ansoff, Porter и van der Linde. Резултатите показват, че системният подход разкрива взаимозависимостите между стратегическите, организационните, технологичните, финансовите и социалните елементи на корпоративната система, но остава силно абстрактен и недостатъчно отчита динамиката на външната среда. Стратегическият мениджмънт интегрира зелената трансформация в логиката на устойчивите конкурентни предимства, но разглежда стратегията предимно като вътрешноорганизационен и рационално планиран процес. Заключава се, че двата подхода са необходима, но недостатъчна основа и че изследването на зелената трансформация изисква тяхното надграждане с теорията за динамичните способности, теорията на заинтересованите страни и теорията за управление на организационната промяна. Приносът на статията е в обосноваването на многотеоретична рамка, която може да послужи за последващи емпирични изследвания.