ЗА НЕРАВНОПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА УСЛОВНО ОСЪДЕНИТЕ СПРЯМО ЕФЕКТИВНО ОСЪДЕНИТЕ ПРИСЪДЕБНАТА РЕАБИЛИТАЦИЯ

Абстракт

Проблемът за неравноправното положение на условно осъдените извършители на престъпления спрямо ефективно осъдените при приложението на института на съдебната реабилитация по реда на чл.87, ал.1 НК не е подлаган на цялостен научен анализ в юридическата литература. В наказателноправната научна общност са обсъждани само отделни законови аспекти отнасящи до кумулативно предвидените в закона предпоставки за постановяване на съдебната реабилитация. Така първата предвидена предпоставка отнасяща се до изискването в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание макар и да е граматически ясно формулирана създава значителни трудности в практиката при нейното тълкуване. Те произтичат от колизията на чл. 88а, ал.3 НК спрямо основното правило на реабилитацията очертано в чл. 87, ал.1 НК и се свеждат до отговора на въпроса от кой момент започва да тече тригодишния срок по чл. 87, ал.1 от НК-от момента на изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание, но не преди изтичане на изпитателния срок или от момента на изтичане на изпитателния срок, стига в него да не е извършено друго престъпление, което да е дало основание за активиране на условното осъждане. Съдебната практика, макар и напоследък все повече да налага вторият вариант също е противоречива по въпроса.