ОТГОВОРНОСТИ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОДИТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ИЗМАМИ И НАЧИНЪТ МУ НА УПРАВЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Абстракт

Настоящата статия разглежда приложението на отговорностите на вътрешните одитори в публичните предприятия в България при предоставяне на ангажименти за увереност, когато има съмнения за измами. Акцентът в разработката е поставен върху последователността на техните действия за оценка на риска от измами и начинът, по който той се управлява от ръководствата в тези предприятия. При извършване на ангажименти за увереност вътрешните одитори, съобразно вменените им отговорности, задължително трябва да оценяват рисковете от измами в обекта за одит. В действията си за оценка на тези рискове и на предприетите от ръководствата на предприятията мерки за противодействие срещу тях, вътрешните одитори следват конкретна логика и последователност, които могат да бъдат обосновани като стъпки в примерен подход, който те могат да използват за изпълнението на тези свои отговорности.
Основните изводи в разработката са направени въз основа на преглед на релевантни източници и мнения, международната рамка по вътрешен одит (IPPF), международната практика и собствено допитване до вътрешни одитори в публичните предприятия у нас, като за целта са използвани методите на научния анализ и синтез, сравнение, статистически анализ на данни от анкетно проучване (количествен метод).